Скандинавски писателки | Средата на века

През 1928г. Сигрид Унсет (1882-1949) от Норвегия печели Нобеловата награда за литература. Родена е в семейството на датския археолог Ингвалд Унсет, който още от малка я взема на експедиции из цялата страна, като така се запознава с много скандинавски саги и легенди. Там приема католицизма. Първите романи на Сигрид разказват за исторически и фолклорни герои („Дъщерята на Гунар“, 1909; поредицата „Господарят на Хествикен“, 1925), но тя пише и за по- съвременни сюжети („Джени„, 1911; „Ида Елизабет“, 1932). Все пак най- известни си остават романите й за Средновековието („Катерина от Сиена„, 1951), и най- вече трилогията „Кристин, дъщерята на Лавранс“ (1922): „Венецът“, „Стопанка“ и „Кръстът“.

Всички мои дни съм копняла еднакво да вървя по правия път и да следвам своя собствен странстващ път.

На много хора в дадено това, което е предназначено за друг, но на никой не е дадена съдбата на друг.

Май Шьовал (р.1935) е шведска журналистка и писателка на трилъри. Запознява се с последния си партньор- политическия репортер Пер Вальо през 1961 г. Заедно създават десетте книги от поредицата за детектива „Мартин Бек”: „Розеана“ (1965), „Човекът, който изчезна като дим“ (1966), „Смеещият се полицай“ (1968), „Заключената стая“ (1972), „Терористите“ (1975) и т.н. Двамата работят вечер, след като децата са си легнали. Редуват се да пишат и редактират по глава. Тъкмо преди публикуването на последната книга, Пер почива. Май се занимава главно с преводаческа дейност (криминални романи) и биографии като тази на Грета Гарбо („Жената, която приличаше на Грета Гарбо“).

Мартин Бек не беше шеф на комисията по убийствата и нямаше никакви аспирации да става такъв. Дори понякога се питаше дали въобще трябваше да става комисар, макар че единственото, което можеше да попречи на това, би било неговата смърт или някоя по-сериозна служебна грешка.

Още: Селма Лагерльоф

Алтернативи: Кнут Хамсун („Благодатта на земята“), Стиг Ларшон („Милениум: Мъжeтe, които мразеха жените“), Жорж Сименон („Мегре“), Дашиъл Хамет („Малтийският сокол“), Реймънд Чандлър („Големият сън“)

Advertisements

4 thoughts on “Скандинавски писателки | Средата на века

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s