Съвременни български писателки [1]

Хайкуто е първата любов на Радостина Ангелова. Издала е стихосбирките „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004). През 2011 печели Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език с проекта „Цветовете на старата дама” (The Colours of the Old Lady). Първият й роман „Виенски апартамент“ (2012) се отличава с поетична тематика и език, а и експериментаторски дух. Следващата година излиза „Имаго“ (2013), който също впечатлява с изящната си проза. И двете книги вплитат няколко съдби, за да сглобят поема, но в по- дълга форма. И двете са обещание за по- красиви и чувствени български романи.

Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят.

Младата писателка Людмила Филипова (р. 1977) има много кариери в живота си. Като малка се изявява като актриса във филми като „Куче в чекмедже“ (1982), „Денят не си личи по заранта“ (1984) и „Търси се съпруг за мама“ (1985). Работи в областта на маркетинг и бизнес мениджмънта във фирми като SAP Bulgaria, Мултирама и други. Междувременно се занимава с телевизионен журнализъм например в 7 дни, а статиите й са публикувани в редица вестници и списания. Дори е назначена за главен редактор на списанието „Маркетинг & Медия“. Дебютният й роман „Анатомия на илюзиите” (2006) вече е преиздаван няколко пъти. Следват романите „Червено злато” (2007) и „Стъклени съдби” (2008), които черпят вдъхновение от медицината и генетиката. В „Мастиленият лабиринт” (2009) става дума за конспирация, свързана с високоразвита древна цивилизация по тракийските земи. Следващата книга „Антихтонът на Данте” (2010) е своеобразно продължение, пак с подобен данбрауновски сюжет, каквато е и „Аномалия” (2011). В „Печатна Грешка” (2012), Людмила Филипова опитва един по- ироничен и забавен тон. Връща се към по- сериозния тон в последния си издаден досега роман „Където се раждат ангелите“ (2013). Темите в книгите й са модерни, а героите й идват от всички точки на земята. Предназначени са най- вече за масовия читател.

Мъжът носеше черно расо. А врата му стягаше снежна яка. Под нея висеше железен кръст, който биеше ритмично гърдите му, докато ходеше. Очите му гледаха под дебели лупи без рамки. В русата му коса се отличаваха платинени кичури, а червендалестите бузи и чертите на лицето му издаваха немско потекло. […] Той бе от онези хора, които можеха да посветят целия си живот на науката и никога да не изпитат нуждата да го декорират със семейство, жена и деца.

Дъщерята на писателя Димитър Димов („Осъдени души“, „Тютюн“), Теодора също носи артистична чувствителност. Нейните романи засягат общочовешки теми. Тя често пише и статии по наболели проблеми. Теодора Димова (р. 1960) добива популярност най- напред със своите пиеси („Неда и кучетата„) и разкази. Нашумява с романа за фаталната и крехка Яна Илинда в „Емине“ (2001). Следващият й роман „Майките“ (2006) печели редица награди и предизвиква обществен дебат за ролята на родителите. Жени са и героите в „Адриана“ (2007), а в „Марма, Мариам“ (2010) най- важен е образът на Xриcтoc. Последният й роман е „Влакът за Емаус“ (2014). През юни излиза и сборника й с текстове, писани за kultura.bg, „Четири вида любов“.

Феята лекичко се засмяла. „Колкото по-голямо става земното ви тяло, толкова по-глупави ставате“ усмихнала се добродушно Феята. „Значи идваме на земята за да станем глупави ли?“ попитала Вероника. „Не е точно така. Вие ставате глупави, защото около вас става тъмно. И трябва да търсите светлината. Това е истинската задача на човешките същества. Вие трябва да я търсите и да я намерите не само заради себе си, но и заради всяко живо същество…

Изобщо повечето хора не са сигурни в себе си и не виждат това, което им се случва. Повечето хора преминават през онова, което им се случва, като слепци, до такава степен не разбират и не проумяват. Не само това – повечето хора дори се страхуват да видят, да проумеят, да почувстват, да поемат в се бе си онова, което им се случва, Юра, казала Адриана, каза Юра.

Още: Милена Фучеджиева, Ваня ЩереваРужа Лазарова

Алтернативи: Георги Господинов („Естествен роман“), Милен Русков („Възвишение“), Илия Троянов („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“)

Advertisements

4 thoughts on “Съвременни български писателки [1]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s