Важни чернокожи писателки

В днешния смаляващ се свят, повече отвсякога е определящо да четем от перспектива, която не ни е чак толкова близка. Затова мислите на тези жени, които е трябвало да преодолеят не една трудност по писателския път, са от голяма ценност.

Първата черна жена лауреат на Нобелова награда  за литература, Тони Морисън (р. 1931) е родена в гордо южняшко семейство с ямайски корени от щата Охайо. Те се преместват в търсене на по- добри възможности. След дипломирането й, на младата Клоуи Антъни Уофорд предлагат преподавателско място по английски в клон на Тексаския университет. Това е времето на движенията за граждански права. Тогава се запознава и с бъдещия си съпруг Хауърд Морисън (1958). Преди раждането на втория им син, напуска мъжа и работата си, и заминава за Европа. След завръщането си продължава да изнася лекции, но и работи няколко години в известното издателство Random House. Първият й роман „Най- синьото око“ (1970) се основава на къс разказ, който Тони нахвърля за кръжок по четене. С него печели възхищението на критиците, но не и много читатели. Следва „Сула“ (1973). Третият й роман „Песента на Соломон“ (1977) вече носи успех. Tрилогията „Възлюбена“ няма общи герои, а теми. Първата книга „Възлюбена“ (1987) е вдъхновена от действителна история за робиня, която избягва и се опитва да отрови детето си за да го предпази от същата съдба. И заедно със следващите части- „Джаз“ (1992) и „Рай“ (1997), образува своеобразна история на чернокожите през последния век. „Любов“ (2003) и „Милосърдие” (2008) пак са по- близки до женската гледна точка. Последната й книга „Дом“ (2012) излезе миналата година. Тони Морисън успява да разказва така, че сцените оживяват пред очите ти. Писането й е сравнявано с епос, но е близко и до фолклора.

Ако има книга, която искаш да прочетеш, но тя не е написана, трябва ти да я напишеш.

Не можеш да притежаваш човешко същество. Не можеш да загубиш нещо, което не ти е принадлежало. Добре, да речем, че той е твой. Можеш ли да обичаш някого, който не представлява абсолютно нищо без тебе? Наистина ли ти трябва такъв човек? Дето ще рухва, щом излезеш от стаята? Не, нали?

Нещастието не се обажда предварително. Затова трябва да останеш буден— иначе просто влиза през вратата ти.

Калифорнийката Октавия Е. Бътлър (1947 – 2006) е отгледана от две поколения жени. Била мечтателно и срамежливо дете. Въпреки че откриват, че има и дислексия, това не я спира да прекарва дните си в четене на фантастика и гледане на такива филми. Пише от десетгодишна за да „избяга от самотата и скуката“. Има доста разкази, които също са научна фантастика. Първият й роман дава начало на поредицата Patternist (1974). Друг разширен свят, който създава е на землянката Лилит, която е събудена след повече от двеста години от извънземната раса на оанкалите. Трилогията е озаглавена Ксеногенезис, Притча за Сеяча и съдържа „Зора„, „Ритуали на зрялата възраст“ и „Имаго“ (а понякога и „Потомството на Лилит”). Най- четената книга на Октавия Естел Бътлър е „Родство“. В Kindered (1979) модерна жена е пренесена назад във времето при своите предци- робовладелец и отвлечено черно момиче, родено свободно. Афро-американката е печелила награди „Хюго“ и „Небула“. В писането си изкарва на показ човешкото. Не си поставя за цел да каже нещо за расата, а просто да представи универсалното чувство, когато цялото общество е срещу теб. Книгите й улавят онези гранични моменти на порастването, на промяната.

Да знаеш и да използваш знанието не е едно и също нещо. [x]

Осъзнах, че знаех по- малко за самотата, отколкото бях мислела – и много по- малко, отколкото щях да знам, когато той си отиде.

Красивата британката Зейди Смит (р. 1975) е издала четири романа: „Бели зъби“ (2000), „Мъжа с автографите“ (2002), „За красотата“ (2008) и „NW“ (2012), но вече се счита за една от значимите съвременни авторки. Печели наградата „Ориндж„, литературното списание „Гранта“ (което отскоро излиза и в България) я включва в списъка си на 20 от най- добрите млади автори, а „Бели зъби“ е в топ 100 на списание „Таймс“ за англоезични романи за годините от 1923 до 2005. Независимо от успехите си, тя смята за едно от правилата за писане „Не бъркай почестите с постиженията.“ Обучава се в университета Кеймбридж. Съпругът й  Ник Леърд е поет, чийто стихове Зайди включва в романите си. В момента двамата са се установили е Ню Йорк, където тя преподава и пише сборник с есета озаглавен „Моралността на романа“ или как да се проваляме по- добре. Зейди Смит има невероятната способност да описва герои от всякакви поколения, идентичности и минало. Дори част от героите й да са чернокожи, техните преживявания са универсални. Писането й е реалистично и амбициозно, а в ядрото му най- често е семейството.

В поезията си Клер често говореше за „пасването“: тоест когато избраният път и способността ти да го следваш, все едно колко малки и нищожни са и едното, и другото, си пасват идеално. Това е възможно, твърдеше Клер, когато човек стане истински човек, напълно себе си, красив. Да плуваш, когато тялото ти е пригодено за плуване. Да коленичиш, когато се чувстваш смирен. Да пиеш вода, когато си жаден. Или ако искаш да го докараш по- възвишено, да напишеш стихотворение, което е съвършен съд за чувствата и мислите, които се надяваш да внушиш.

Още: Алис Уокър („Пурпурен цвят“),  Зора Нийл Хърстън („Очите им гледаха Бог“), Чимаманда Адичи („Американа“), Аян Хирси Али („Клетката за девици“), Мая Анджелоу („Знам защо птицата в клетка пее“), Н. К. Джемисин („Сто хиляди царства“)

Алтернативи: Ралф Елисън („Невидим“), Ричард Райт („Черно момче“), Джеймс Болдуин (“ От планината възвестявай!“), Уилям Фокнър („Врява и безумство“); Айзък Азимов („Краят на вечността“), Теодор Стърджън („Сънуващи кристали“); Салман Рушди („Земята под нейните нозе“), Томас Пинчън („V.”)

Advertisements

4 thoughts on “Важни чернокожи писателки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s