Първите детективски истории: от Дюпен до Поаро

Няма съмнение коя е първата детективска история: „Убийство на улица Морг“ (1841) на Едгар Алън По. В нея се представя известният детектив Огюст Дюпен.

Но не е толкова лесно да се каже кой е първият детективски роман. Дълго се смятало, че това е „Лунният камък“ (1868) на Уилки Колинс, или може би тази чест се пада на по- ранния му роман „Жената в бяло“ (1859). Друг кандидат е „Мистерията в Нотинг Хил“ (1862-3), написан от неизвестният Чарлз Феликс, като кой се крие зад псевдонима е разкрито съвсем наскоро. Романът е съставен от писмата, които следовател изпраща до фирмата си в опит за разкриване на застрахователна измама.

Но дори и преди раждането на жанра редица викториански автори пишат криминалета и мистерии като Емил Габорио, Чарлс Дикенс, Мери Брадън и баронеса Орси. Дори още по- ранни романи като „Ема“ на Джейн Остин се считат за ‘прото-детективски“, въпреки че там няма убийство.

Когато жанрът набира популярност, дори зетят на сър Артър Конан Дойл- Е.У. Хорнунг измисля пародийни историйки за крадеца- джентълмен А. Г. Рафълс (1898). А да не забравяме, че Том Сойър също става детектив (1896).

Но върха на брилянтността и до днес си остава Шерлок Холмс (1887). Логичният му ум в противовес на музиката и опиатите, към които е пристрастен, създават герой едновременно далечен, но и разбираем. Не случайно имитаторите се роят.

Ето и жените, които изпреварват великия детектив или до такава степен разрушават очакванията, че образите им се открояват и запомнят:

Една от първите жени, които избира за тема разследването на престъпления, и то от гледната точка на детектив, е австралийската писателка Мери Форчън (ок.1833 – ок.1910). Естествено, тя пише под псевдоним- У.У. или още Уайф Уандър. Нейният „Албумът на детектива“ излиза в продължение на десетилетия (1868 до 1908) във всекидневника Australian Journal. И така става първата най- дълга сериализирана детективска история в света. В актива й има над 500 разказа. Най- често пише от гледната точка на детектив Марк Синклер, австралийски полицай. Други нейни истории са събрани под различна форма като например в „Следи от престъпление„. Мери е родена в ирландския град Белфаст. Придружава баща си в Канада, където се омъжва за Джоузеф Форчън (1851), от който има един син. Оставя съпруга си за да последва баща си в търсене на злато в Австралия. Там сключва втори брак. В късните си години, Мери губи зрението си и се пропива, а смъртта й остава незабелязана от пресата, тъй като не пише под своето име.

Случаят бе поставен в ръцете ми, и тъй като представяше толкова големи трудности, които да изглеждат за един обикновен наблюдател почти непреодолими, а превъзмогването им е вероятно да заслужи одобрение в правилния срок, аз с радост приех задачата.

Други писателки от деветнадесети век, които пишат за престъпления и мистерии са:

Англичанката Катрин Кроу (1803-1876), която след „Приключенията на Сюзан Хоупли“ (1841), „Неизвестното оръжие“ и няколко други сензационалистки романи, се обръща към свръхестественото.

Елън Ууд (1814 – 1887), известна още като г-жа Хенри Ууд по името на съпруга си, неуспял банкер, пише супер популярната за времето си сензационалистка пиеса East Lynne, превърната и в роман. Дори Лев Толстой чете нейни книги.

И разбира се, щом става дума за сензационализъм, няма как да не споменем жената, която ни оставя най- четените такива романи Мери Елизабет Брадън (1835 – 1915), авторката на “Тайната на лейди Одли”.

Отвъд океана, първият автор, който пише детективски истории е Анна Катарин Грийн (1846-1935). Романът й „Случаят Левънуърт“ (1878) е може би и първият истински бестселър в Съединените щати, десетилетия преди Холмс. Познанията за разследвания, законови и полицейски въпроси, черпи от баща си, който е адвокат. Получава колежанско образование, което е рядкост тогава; а има амбиции да стане поет. Съпругът й, който по- късно ще има успех като мебелен занаятчия, участва като актьор в постановката на романа. Последващи книги ще имат същия герой- младия влюбен адвокат Ебенизър Грайс, но Ана пише и за други протагонисти и сюжети.

Въпреки, че не съм имал приключения, аз се чувствам способен на тях.

Друга американка Хариет Елизабет Прескът Спофорд (1835– 1921) пише разточителни готически романси, поеми, но и детективски романи като „Крадецът в нощта“ (1872).

Наричана „американската Агата Кристи“, въпреки че пише първия си детективски роман 14 години преди нея, Мери Робъртс Райнхарт (1876 – 1958) има живот не по- малко скучен от писането си. През първата половина на живота си семейството й има сериозни и хронични финансови затруднения. Учи хомеопатия, а бащата на четирите й деца е лекар. През Първата световна война става кореспондент в Белгия. По- късно основава издателска къща. Преборва се с рак на гърдата. Готвачът й, филипинец, стреля по нея. Нейният герой, костюмираният престъпник Прилепът (1920) е сочен за едно от вдъхновенията зад Батман. Неговата книга е една от първите книжни аудиозаписи, а героят се явява и на голям екран. Най- известният й роман е „Кръглото стълбище“ (1908). Във „Вратата“ (1930) извършителят се оказва икономът, откъдето идва и клишето.

Тя имаше младежка теория за любовта, че е нещо жестоко, бурно и страстно. Тя си мислеше, че любовта изискваше, не знаейки, че любовта първо дава, и тогава иска.

Но кралица на детективския роман остава и до днес английската дейм Агата Кристи (1890 – 1976). Първоначално тя се пробва с певческа кариера, но идва войната. Докато работи като медицинска сестра във Франция, научава за видовете и действието на отровите. Първият й съпруг Арчибалд е пилот в Кралския флот; а вторият- Макс Малоун, с който остава близо петдесет години- археолог, когото придружава на разкопки в Близкия изток. Първата книга на Агата, която въвежда образа на белгийския детектив със засукан мустак Еркюл Поаро, „Тайнствената афера в Стайлс“ (1917, издаден 1920) няма такъв голям успех. Но тя не се отказва, и създава фурор в жанра с „Убийството на Роджър Акройд“ (1926), най- яркият пример за роман с „ненадежден разказвач„. Подобен е случаят и с „И тогава не остана никой“ (позната още като „Десет малки негърчета„, 1939)- може би най- известният й роман, ако не броим „Убийство в Ориент Експрес“ (1934). Тук разследването се води от Поаро, но Агата създава и други герои- като двойката детективи Томи и Тапънс, или неповторимата мис Марпъл. Пише дузини и половина пиеси, като „Клопката“ държи рекорда за най- дълго играна театрална постановка в света. Освен това към близо стотината романа, можем да добавим шест романса под псевдонима Мери Уестмакот.

Любопитна мисъл е, но само когато видиш хората да изглеждат смешно, осъзнаваш просто колко много ги обичаш.

Обичам живеенето. Понякога съм била диво, отчаяно, остро нещастна, опустошена от тъга; но въпреки всичко все още знам съвсем сигурно, че просто да си жив е велико нещо.

Алтернативи: Едгар Алън По („Убийство на улица Морг“), Уилки Колинс („Лунният камък“, „Дамата в бяло“), Гилбърт Кийт Честъртън („Невинността на отец Браун“), сър Артър Конан Дойл („Шерлок Холмс“)

Advertisements

4 thoughts on “Първите детективски истории: от Дюпен до Поаро

  1. […] Американката Кони Уилис (р. 1945) е спечелила невероятните единадесет (!) награди „Хюго“ и седем „Небюла“. Тя пише предимно научна фантастика. Първият си роман „Водна вещица“ (1982) написва в сътрудничество със Синтия Фелис, с която работи по още няколко проекта. Един от сборниците й с разкази пък е озаглавен „Огнена вещица“ (1984). Най- известни са романите й от поредицата „Оксфордско пътуване във времето“: „Книга за страшния съд“ (1992), чиято втора част To Say Nothing of the Dog (1998) е още по- забавна. Всъщност учените от известния университет използват пътуването във времето, за да изучават историята, но разбира се не всичко върви по план. Една от скорошните й по- забележителни книги е от същата серия: Blackout/All Clear (2010), в две части, разказва за Втората световна война, въпреки че пак не липсват фантастичните елементи. През 2011 г. Констанс е обявяена за Гранд Мастър. Днес живее в Колорадо със съпруга си, физика Конрад Уилис, от когото има една дъщеря. В една от книгите си твърди, че всичко за сюжета е научила от дейм Агата Кристи. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s