Бел епок и войната | От Тибет до прериите (част 5)

Още млада Луиз-Йожени-Александрин-Мари Давид избягва от вкъщи, за да пътешества на велосипед из Франция и Испания. Анархизъм, атеизъм, феминизъм. Александра Давид-Неел (1868 – 1969) се увлича по всички тези течения, но е запомнена с неутолимата си жажда за пътешествия. През 1904 в Тунис среща съпруга си, който работи там като инженер. Френски пътешественик, будист, теософ- тя е всичко това. Дори заглавията на книгите й: „Моето пътуване до Лхаса: клисическата история на единствената западна жена, която успя да влезе в Забранения град“, „Tибeтски зaгaдки: лaмaтa нa пeттe мъдрoсти“, „Тибетски загадки: любов и черна магия“ са отправено предизвикателство срещу света. Става и първата европейка, която получава докторат по философия в Санскритския колеж в Калкута (1912). Пее опера във Виетнам. Предрешава се като мъж, за да постигне целта си да я допуснат в императорския град (1924). А предговор за книгата й по- късно пише и самият Далай Лама. Писанията й вдъхновяват битниците като Джак Керуак („По пътя“) и Алън Гинзбърг („Вик“).

Кучетата лаят, котките мяукат: такава е природата им. Моята природа е да правя философия. Избери звезда, никога не я изпускай от очите си. Тази звезда ще те предвожда много надалеч, без болка или чувство за умора.

Лора Инголс Уайлдър (1867 – 1957) е родена в семейство на пионери. Така се запознава с Дивия Запад. Приживе е позната най- вече от вестникарската колона, която списва. Пътува често из Америка: от родния щат Уисконсин до Северна Дакота, от Мисури до Калифорния. Понякога е сама, друг път я придружават съпруга й или дъщеря й Роуз. Но днес се говори най- вече за романа, основан на преживяванията й като дете „Малка къща в прерията“. Той е част от поредицата Малка къща, която включва девет книги.

Истинските неща не са се променили. Все още е най- добре да бъдем честни и правдиви; да се възползваме максимално от това, което имаме; да бъдем щастливи с простите удоволствия; и да имаме смелост, когато нещата не вървят добре.

Започвам да научавам, че именно милите, прости неща от живота са истинските все пак.

Американката Уила Катър (1873 – 1947) също пише за прериите и пионерите, които преодоляват много препятствия, за да поставят начало на своя нов живот. Нейна е трилогията Великите равнини, чиято първа книга е „О, пионери!“ (1913), а последната „Моята Антония“ (1918) е съдено да стане класика. В нея се разказва за сирачето Джим Бърден от Вирджиния, което си спомня за добродетелното и смело момиче, чиито съдби ще се преплетат отново след години. За поглед в миналото става дума и в „Къщата на професора“  (1925), който си спомня за жените от семейството си и наследството на най- блестящия си ученик, който загива през войната. В „Моят смъртен враг“ (1926), Уила се занимава с темата за брака, а за религия става дума в „Смъртта идва за архиепископа“ (1927), която следи бавното разпространяване на вярата в пустошта. През 1922 печели Пулицър за „Един от нашите“. Пише още поезия, разкази и есета.

Чудото стана; един от онези тихи моменти, които сграбчват сърцето, и изискват повече смелост от шумните, развълнувани преходи в живота.

Има някои неща, които научаваш най- добре в спокойствие, а някои в буря. [x]

Още: Катарин Сюзана Причард („Пионери“), Нели Блай („Около света за 72 дни„)

Алтернативи: Жул Верн („Около света за 80 дни“), Джеймс Фенимор Купър („Прерията“, „Ловецът на елени“)

Следваща част: За деца

Advertisements

One thought on “Бел епок и войната | От Тибет до прериите (част 5)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s