Бел епок и войната | Поетесите на модернизма (част 4)

Британската писателка и журналистка Дороти Ричардсън (1873 – 1957) е известна с това, че издава първия роман, написан изцяло с похвата ‘поток на съзнанието’ на английски- „Заострени покриви“ (1915). Той става част от многотомен сборник с разкази под името „Поклонничество“. Следва романът „Застояла вода„, а в „Дългият ден“ представя живота на работещо момиче в Ню Йорк в началото на двадесети век. Темата и изказа са такива, за които Вирджиния Улф казва, че легитимират всевалидността на женския опит. Дороти става част от кръга Блумсбъри, където се запознава с Хърбърт Уелс, с когото има кратка афера. Съпругът й е бохем, затова го издържа като журналист на свободна практика. Но тя пише и поезия.

Не струпаните величия на този намаляващ ден,

Не последния слънчев лъч, поръбен между облак и облак…

Подтиквана от майка си, която била прекрасна пианистка, младата Марина Цветаева (1892 – 1941) се занимава сериозно с музика, но друг ритъм е нейното призвание- този на поезията. Семейството не се задържа много в Русия, заради крехкото здраве на Мария Мейн, въпреки че съпругът й, бащата на Марина, освен че е професор по история на изкуството, управлява музей. Въпреки тромавостта си, Марина издава стихосбирка (“Вечерен албум”,  “Латерна магика”) и се омъжва още преди да навърши двадесет години, подобно на малката си сестра Анастасия. Тя винаги се е увличала по предизвикателни идеи; винаги на страната на победените. “Версти” излиза по време на Голямата война, но тематиката му е различна. След това емигрира в Париж. Следват още сборници, но родината й липсва. Връща се вече в СССР, където има тежък живот, а близките й: сестра й, съпругът Сергей Ефрон и дъщерята Ариадна, един по един са заловени от новата власт и пратени в лагер. Марина се самоубива, а тялото й погребано в незнаен гроб.

Лекомислие — сладък грях,
враго мой и спътнико мили!
Ти в очите ми впръска смях
и мазурка — в моите жили!

Рускиня е и една от най- оригиналните поетеси от началото на века Анна Ахматова (1889 – 1966). Можем да прочетем за нея със собствени думи тук. Поезия й е близка до движението, противопоставено на символизма („акмеизъм“). Първият й сборник е „Вечер“ (1912). Следват „Броеница“ (1914) и „Бяло ято“ (1917). През Втората световна война пише патриотична поезия. Интересува се от балет, архитектура и изкуството на превода. Позира нееднократно на италианския художник Амедео Модиляни.

Будувам и отключена
е моята врата,
на бдения приучена,
не мигнах през нощта.

Рикарда Хух (1864 – 1947) е немска романистка и историчка, родена в богато и културно семейство. Тя е една от първите жени, получили докторска титла в Германия, но по- късно е принудена да напусне академията по изкуства заради нарастващото политическо напрежение. Томас Ман я нарича „първата дама на Германия“. Рикарда пише поезия, като Пенчо Славейков, който я превежда за сборника си с немски поети, определя писането й като „мъжко“. Нейни сборници са „Стари и нови стихотворения“ (1920) и „Есенен огън“ (1944).

Любовта е единственото богатство, което не намалява, когато го раздаваме.

От много птичи песни
Събудих се и, ах,
Градините на татко
В съня си пак видях;
Там в нощите чудесни
Сред люляци копнях,
Любимия тъй сладко
Очаквах с порив плах.

Американката Мариан Мур (1887 – 1947) е модернистичен поет, който се отличава с духовит тон и любов към природата и животните. След нервната криза на баща й- изобретател, младата Мариан израства при дядо си, който се грижи за презвитерианско паство. Преди да се заеме професионално с поезия, преподава. Редактор е на културния журнал The Dial. Така насърчава обещаващи млади поети като Елизабет Бишъп и Алън Гинзбърг. Запазени са писмата й, сред които и тези до Езра Паунд. Забелязана е и от други видни поети: Уолас Стивънс, Т. С. Елиът. Въпреки разнородните си познанства, така и не се омъжва.

Най- дълбокото чувство винаги се показва в тишината.

Твоите бодли са най- добрата част от теб.

Още: Една Сейнт Винсънт МилейСара Тисдейл

Алтернативи: Пол Елюар, Александър Пушкин, Владимир Маяковски, Борис Пастернак, Райнер Мария Рилке, Томас Стърнз Елиът, Константинос Кавафис, Е. Е. Къмингс, Фернанду Песоа, Уилям Бътлър Йейтс; Джеймс Джойс („Одисей“)

Следваща част: Пътешественички

Advertisements

3 thoughts on “Бел епок и войната | Поетесите на модернизма (част 4)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s