Бел епок и войната | Славянките (част 3)

Ивана Бърлич Мажуранич (1874 – 1938) е внучка на хърватският политик и поет Иван Мажуранич, от чията личност и творчество е изключително повлияна. Съпругът й е също политик, а и адвокат. Въпреки че е майка на шест деца, става първата жена член на Югославската академия на науките. Два пъти е номинирана за Нобелова награда. Наричат я „хърватския Андерсен“, сравняват я с Толкин заради митологията в приказките й. Най- известна е с книгата „Чудните приключения и нещастия на калфата Хлапич“, а в „Приказки от стари времена“ на базата на славянския фолклор създава съвършено нови и свежи небивалици.

Това е разказ за чудното пътуване на чирака Хлапич. Хлапич беше малък като лакът, весел като птица, храбър като Крали Марко, мъдър като книга и добър като слънце. И защото беше такъв, затова изплува щастливо от много беди.

Ема Магдолина Розалия Мария Жозефа Борбала Орси де Орси има име достойно за героиня на Астрид Линдгрен. Баща й е композитор, а майката- благородничка, което и налага напускането на Унгария, под заплаха от селки въстания. Семейството се премества за известно време в Будапеща, след това в Брюксел и Париж, докато накрая не се установяват в Лондон. В академията по изкуства, тя среща бъдещия си съпруг- илюстратора Монтагю МакЛийн Барстоу, син на свещеник, за който се омъжва през 1894г. Имат един син, но финансовото им положение не е добро. Ема помага в работата, а по- късно се опитва и да пише, но първият й роман не е успешен. Създава си фенове със серия детективски разкази, публикувани в списанието Royal Magazine. На тази основа, баронеса Емушка Орси (1865-1947) гради пиесата и по- късно приключенския си роман (и цяла поредица, посветена на) „Аленото огнивче“ („Скарлет Пимпернел„). В него се разказва за приключенията на аристократа сър Питър Блейкни по време на Френската революция. Това е и предшественика на множеството истории за шпиони и супергерои, които се пишат и до днес. Оригиналният „герой с тайна самоличност“. Холивудската екранизация от 1934г. с Лесли Хауърд си остава една от най- добрите.

Само когато сме много щастливи, може да понесем да се взираме весело върху огромната и безгранична шир от вода, плъзгаща се пак и пак с такова упорито, дразнещо еднообразие, под съпровода на нашите мисли, независимо дали тежки или радостни. Когато са радостни, вълните повтарят като ехо тяхната радост; но когато са тъжни, тогава всяка разбиваща се вълна, както се плъзга, изглежда носи допълнителна тъга, и ни говори за безнадежност и за дребнавостта на всички наши радости.

Правнучка по майчина линия на сър Джордж Еверест, на който е кръстен най- високия връх на земята. Дъщерята на известния математик Джордж Бул, Етел Лилиан Войнич (1864 – 1960) може и да не живее на континента, но пише славянска литература. Радетел е на каузата за свободата на Русия, където преподава музика няколко години. Написва и „Руският хумор“. Поради естеството на романите си („Джак Реймънд“, 1901; „Олив Ладъм“, 1904; Прекъснато приятелство“, 1910; „Свали си обувките“, 1945) получава необикновена популярност в Съветския съюз и други комунистически държави. Освен писателка е и композиторка, на което занимание ще се посвети с предимство след 1910г. Съпругът й е антикварът Уилфрид Войнич. В последните си години живеят в САЩ, а пепелта й е разпръсната в Сентръл парк в Ню Йорк. Най- четеното й произведение „Стършел“ разказва за красивия идеалист Артур Бартън, който се отдава на каузата на революцията, нищо че това го противопоставя на своя падре, на който дължи обучението си и още нещо. За музиката от филма се грижи композиторът Дмитри Шостакович.

Какъв е смисълът на клетвите? Не те обвързват хората. Ако си убеден в това, което чувствуваш, ти си обвързан. Ако не си убеден — нищо не е в състояние да те обвърже.

Алтернативи: Хенрих Сенкевич („С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп“, „ Quo vadis?“), Бранислав Нушич („Автобиография“), Ярослав Хашек („Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“); Ерик Амблър („Епитафия за един шпионин“)

Следваща част: Поетесите

Advertisements

4 thoughts on “Бел епок и войната | Славянките (част 3)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s