Деветнадесети век | Възпитанието на малките дами и господа (част 5)

Хариет Бичър Стоу (1811–1896) не само познава всички важни личности на века, но и собственоръчно води до прекратяване на робството с издаването на романа „Чичо Томовата колиба“. Освен за бита на чернокожите, разказва и за въстанието им в книгата си „Дред – Разказ за голямото Блато на отчаянието“ (1856). Да, тя се опитва- и успява, да постигне за робите това, което Ана Сюъл– за конете с „Черният красавец“. Дори президентът Линкълн е впечатлен. Хариет е средното от 13 (!) деца в пасторско семейство. Получава „мъжко“ образование. На 21-годишна възраст се мести в Синсинати, където членува в клуб с министъра на финансите Салмън П. Чейс. Там среща и съпруга си Калвин Елис Стоу, овдовял професор в семинарията, с който се събира през 1836. След смъртта му паметта и здравето й рязко се влошават.

Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов. [x]

Швейцарската писателка  Йохана Спири също израства в голямо домакинство, съставено от братя, сестри, лели и братовчеди. Няколко лета, прекарани в старинен град в провинцията ще станат модел за обстановката в романите й. Премества се в Цюрих след женитбата си за адвоката Бернхард Спири, с който се познават от деца. Като малка пише стихове, но първите й издадени творби описват съдбата на сирачетата и бежанците във Френско-пруската война. Спечелените средства отиват за тяхна помощ. Но известна Йохана Шпири (1827 – 1901) става с поредицата за сирачето, израснало с дядо си в Алпите „Хайди“. Историята е написана за сина й, който умира от туберкулоза едновременно с бащата през 1884. Първата част е публикувана анонимно през 1881. Следват множество разкази за деца. Днес тя е национална икона.

Докторът стисна още веднъж ръчичката й и бързо продължи пътя си. Хайди остана на мястото си и замаха с ръка. Не си тръгна, докато отдалечаващата се фигура не се превърна в черна точица. Когато докторът се обърна за последен път и хвърли поглед назад към махащата Хайди и слънчевите Алпи, той каза тихо на себе си:
— Там горе е прекрасно, там оздравяват и тялото, и душата, и човек отново започва да се радва на живота.

Не далеч- в Холандия се развива и действието на „Сребърните кънки“ („Ханс Бринкър; или, Сребърните кънки: История за живота в Холандия“, 1865) на Мери Мейпс Додж (1831–1905). Вдъхновена от историческата книга, която авторката чете, романът разказва за две бедни деца: Ханс и Гретел Бринкър, които мечтаят да спечелят състезание по пързаляне, но с добротата си печелят приятели и осигуряват операция на болния си баща. Макар че това е най- популярното произведение на Мери, тя пише и поезия, а и работи в едно и също списание с известни писатели като Хариет Бичър Стоу. Списва още доста издания, но най- вече детското St. Nicholas Magazine, което излиза в доста голям тираж. Малката Мери израства с частни учители. През 1851 се омъжва за адвоката Уилям Додж, от който има двама сина. Той изчезва през 1858 за да избяга от кредитори и по- късно е намерен удавен. Близо половин век по- късно, тя почива в лятната си къщичка близо до Ню Йорк.

Какво ужасно нещо трябва да бъде, да имаш скучен баща.

Американската писателка Луиза Мей Олкът (1832 – 1888) има три сестри. Тяхното детство ще стане основа на романите й „Малки жени“ (1868) и продължението „Добри съпруги“. По- късно написва „Малки мъже“ (1871). Семейството й е бедно. Още преди да навърши двадесет години работи какви ли не работи. Но пък има предимството да общува с изтъкнати личности като Натаниъл Хоторн („Алената буква“) и журналистката Маргарет Фулър. В Бостън, баща й, неуспял обучител с нестандартни методи, става част от клуб на трансценденталистите заедно с Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. След смъртта на една от сестрите си взема да отгледа племенницата си Лулу. Луиза Мей е адвокат за правото на жените да гласуват.

Много далеч, там,  в слънчевия блясък са моите най-големи стремежи. Може и да не успея да ги стигна, но мога да поглеждам нагоре и да виждам красотата им, да вярвам в тях и да опитам да открия къде могат да ме отведат. [x]

Алтернативи: Соломон Нортъп („12 години в робство“), Марк Твен („Том Сойър“, „Принцът и просякът“), Луис Карол („Алиса в страната на чудесата“), Ханс Кристиан Андерсен („Двете баронеси“), Джек Лондон („Белият зъб“)

Следваща част: Класиката на деветнадесети век

Advertisements

One thought on “Деветнадесети век | Възпитанието на малките дами и господа (част 5)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s