Деветнадесети век | Машини за романи (част 2)

След като на писателството не се гледало чак толкова критично, амбициозни жени започват да се издържат с този занаят. Такива са:

Англичанката от викторианската ера Мери Елизабет Брадън (1835 – 1915) първоначално се опитва да припечели нещо като актриса. Запознава се с редактора Джон Максуел (1860), но негов предишен брак им отнема възможността да се венчаят, преди смъртта на първата му съпруга. Мери пише над 75 романа, като най- голям успех има скандалния й бестселър „Тайната на лейди Одли“ (1862). Жанрът му е така наречения „сензационалистки роман„, чийто сюжет се върти около криминални случки. Други по- известни романи са „Аврора Флойд“ (1863) и преразказа на мадам Бовари „Докторската съпруга„. Подобни са и романите на части, които Мери публикува в основаното от нея популярно списание Belgravia Magazine (1866), в което може да се прочетат още пътеписи, биографии, есета за мода, история и наука.

Една жена никога не изглежда по-красива, отколкото когато прави чай. [x]

Шотландката Маргарет Олифант (1828 – 1897) пише романи, пътеписи, история, литературна критика, като има в актива си повече от 120 творби. Най- известни са поредицата „Хрониките на Карлингфорд“ („Мис Марджорибанкс„, 1866) и „Хестър (1883), в които описва нов вид освободени героини. Повечето й произведения са публикувани в няколко списания. В Единбург се запознава с издателя на  Blackwood’s Magazine Уилям Блакууд, с който ще си сътрудничи цял живот. През 1852 се омъжва за болнавия си, но талантлив братовчед Франк Уилсън Олифант. В опит за подобряване на здравето му, двойката заминава за Италия, където той умира, оставяйки Маргарет без почти никакви средства за издръжката на трите им оцелели деца. Въпреки множество трудности и нещастия, тя работи усилено, за да поддържа успеха си като писател. През 1866 се установява в Уиндзор, близо да двамата си синове, учещи в Итън, където ще работи през остатъка от живота си. За жалост, Маргарет надживява всичките си деца, а здравето й бързо се влошава. В последните си години е ментор на ирландската романистка Емили Лоулес.

О, не обръщайте внимание на модата! Когато някой има собствен стил, винаги е двадесет пъти по- добре.

Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж баронеса Дюдеван, живее между два свята: този на аристокрацията, каквото е семейството на баща й офицер, и този на бохемата, от където е майка й- второстепенна актриса. Те си оспорват правото да възпитат малката Орор. Но очите й се отварят за упадъка на горната класа след като се омъжва. Така на двадесет и седем години, тя напуска замъка, където живее и се впуска във водовъртежа на Париж. Жорж Санд (1804 – 1876) се разкрива пред света. Самоуверена и замечтана, тя се появява на обществени места облечена в мъжки дрехи, с лула в ръка. Въплъщение на идеала на романтизма, Жорж не жертва действието за литературата, и обратно. Тя непрестанно търси справедливостта и любовта, като има връзки с Алфред дьо Мюсе („Изповедта на едно дете на века“), Шопен. Междувременно написва повече от сто романа, пиеси и съчинения, като веднага след завършването на едно произведение, започва друго. В творчеството й намират израз множество хуманитарни и политически идеи, но те както и персонажите й са изложени несистематично и идеализирано, поради което на тях впоследствие се гледа като на младежки романи. Такива са тропическият „Индиана“ (1832), „Леон Леони“, „Зима в Майорка“, в които се намира частица от преживяванията и борбите на писателката. По- късно се ориентира към социални и селски романи, но и при тях всичко някакси завършва щастливо. Сред тях са „Калфата на обиколка из Франция“, „Орас“ и „Малката Фадет„.

Мъжът,който говори умно за любовта, не е влюбен.
Не е нужно да знаеш всичко – достатъчно е да разбираш.

Още: Мери Корели („Страданията на Сатаната или Странните преживявания на някой си Джофри Темпест, милионер“)

Алтернативи: Уилки Колинс („Жената в бяло“, „Лунният камък“), Оноре дьо Балзак („Човешка комедия“), Гюстав Флобер („Мадам Бовари“, „Възпитание на чувствата“), Виктор Юго („Парижката Света Богородица“)

Следваща част: Бунтовничките на деветнадесети век

Advertisements

3 thoughts on “Деветнадесети век | Машини за романи (част 2)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s