Осемнадесети век | Зараждането на модерния роман (част 3)

С публикуването на „Дон Кихот“ започва възхода на формата, която ще бъде най- подходяща за изразяването на все по- сложните идеи, с които се характеризира модерният свят: романа. Благодарение на все по- голямата вяра в разума, постепенно към този процес на преосмисляне все по- активно се включват и жените. Тези писателки задават модела, по който ще се пише по- нататък. Освен това, ако сте се питали кои романи е чела може би най- гениалната писателка Джейн Остин, вижте по- долу.

Когато излиза романа на Сервантес, множество писатели се опитват да следват стъпките му. Но най- успешно се справя Шарлот Ленъкс (1730 – 1804), представяйки на читателя женската гледна точка в „Женският Кихот или приключенията на Арабела“ (1752) [ч.1,2]. Успехът й донякъде се дължи на подкрепата на Самюел Джонсън, автор на влиятелния  „Речник на английския език“ и Самюел Ричардсън, за който се твърди че е написъл първия английски роман „Памела, или наградената добродетел“. Все пак тези познанства не улесняват живота й значително. Баща й е шотландски военноморски капитан, затова като дете живее в Ню Йорк. Пристига в Лондон, за да прави компания на жена, която се оказва полудяла от скръб. Младата Шарлът Рамзи се готви за кралския двор, като дори пише „Поеми по няколко случая“ (1747). Плановете й се провалят заради брака с незаконно родения нейн сънародник Александър Ленъкс. Тогава се пробва като актриса, но на сцената има успех по- скоро с поемата „Изкуството на кокетството„. Тогава се преориентира към писане за вестника The Lady’s Museum, което по- късно ще стане основа за романа й „София“ (1762). Първият й роман обаче е „Животът на Хариот Стюарт“, а сред по- известните е „Хенриета“. След като научава италиански и други езици, се заема с „Илюстрираният Шекспир“ (1753–54), в който разглежда първоизточниците на пиесите на барда. Независимо от успеха на „Арабела“, до края на живота си й се налага да се препитава с дребни писателски и разни задачи.

Защото ако знаех как да ви доставя удоволствие, никога не бих, ако можех да се спра, ви обидила.

Малко се знае за писателката, популяризирала готическия роман Ан Радклиф (1764 – 1823). Смята се, че е дъщеря на галантерист от околностите на Лондон. През 1787, се омъжва за възпитаника на Оксфорд и журналист Уилям Радклиф, съсобственик на English Chronicle. Благодарение на спечелените пари, бездетна двойка пътува заедно с кучето си Чанс. Особеното в романите на Ан е, че страшните случки и явления в крайна сметка получават рационални обяснения. Отличават се с поетичен изказ и образност, вдъхновена от пейзажите на Клод Лорен. Тя публикува шест романа, от който най- известния „Потайностите на Удолфо“ е четен от героинята на Джейн Остин в „Абатство Нортангър“. Другите са „Италианецът“, „Замъците Атлин и Дънбейн“, „Сицилиански романс“, „Романс за гората“ и „Гастон де Блондвил“. След смъртта й съпругът й публикува недовършеното есе „За свръхестественото в поезията“.

Начетеният ум е най-добрата защита срещу заразата на безумието и порока. Празният ум е винаги в търсене на облекчение, и готов да се гмурне в грешка, да избяга от отмалата на леността. Напълнете го с идеи, научете го на удоволствието от мисленето; и изкушенията на външния свят, ще бъдат компенсирани от удовлетворенията, получени от вътрешния свят.

Но най- много за приемането на писането за приемлива за дамите дейност е допринесла Фани Бърни (1752 – 1840). Още от малка тя изследва различни форми, но на 16 след като изгаря ранните си творби, започва да води дневници, от които имаме двадесет тома. Освен лична кореспонденция, в тях става дума за частни и публични събития по времето на крал Джордж III, към чийто двор се числи и Франсес преди здравословни проблеми да доведат до напускането й.  По- късно тя пише четири романа, които променят мнението на обществото, като представят реалистични героини в ситуации от познатия ежедневен живот през осемнадесети век. Първият е „Евелина или Историята на навлизането на една млада дама в света“ (1778 ). Следва епистоларния роман „Сесилия или Спомените на една наследница“ (1782), от където идва фразата „гордост и предразсъдъци“. Пробва се за драматург, като има осем написани пиеси, които обаче не са поставяни на сцена заради неодобрението на баща й. Десет години по- късно се омъжва и така става мадам д’Арбле. Преди раждането на първото си дете пише отново роман. „Камила“ (1796) се разпространява с абонамент, в чийто списък освен много видни личности от епохата е и Джейн Остин. През 1802 г. заминава за Франция в опит да се възстановят някои имоти на семейство д’Арбле, изгубени по време на революцията.  Става част от медицинската история като описва мастектомията без упойка, която претърпява там. След смъртта на баща й и съпруга й, се заема единствено с писането на биографията „Мемоарите на доктор Бърни“ (1832).

Щедростта без деликатност, както остроумието без преценка, обикновено носи толкова болка, колкото удоволствие.

Още: Мария Еджуърт („Белинда„), Елизабет Инчболд („Проста история„)

Алтернативи: Мигел де Сервантес („Дон Кихот де ла Манча“), Хорас Уорпол („Замъкът Отранто“), Уилям Текери („Панаир на суетата“)

Следваща част: Деветнадесети век

Advertisements

2 thoughts on “Осемнадесети век | Зараждането на модерния роман (част 3)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s