Осемнадесети век | Тъмните поетеси (част 2)

Родена в конфедерацията между Сенегал и Гамбия, Филис Уитли (1753 – 1784) е първата афро-американска поетеса и публикувана писателка изобщо в Америка. Кръстена е на името на кораба, с който пристига, а фамилията й е на семейството, което я купува. Учи се да чете и пише при господарите си в Бостън. Публикува първата си поема на 13 години. На стихосбирките й като „Поеми по разни въпроси, религиозни и морални“ (1773 г.) се възхищават много от участниците в Американска революция като например Джордж Вашингтон. След като получава свободата си се омъжва за чернокож бакалин, който обаче отива в затвора за дълг. Умира в нищета.

Бе милостта, която ме доведе от моята езически страна,
научи да разбира замръкналата ми душа,
че има Господ, че има и Спасител също:
някога изкуплението бе ни търсено, ни познато.

Джоуана Бейли (1762 -1851) е шотландска поетеса и драматург. Пише готически драми, сред които най- известните са „Де Монфорт“, „Орра“ и т.н. Те са част от нейните „Пиеси за страстите“ в три тома, които са едно от вдъхновенията на Едгар Алън По. Пиесите са публикувани анонимно, като първоначално са приписвани на сър Уолтър Скот, с който впрочем Джоана води кореспонденция. Тя е известна с благородния си нрав и става известна в своето време, а благодарение на леля си се движи в същите кръгове като Фани Бърни и политическата есеистка Анна Летиция Барболд. По- късно отваря и собствен салон в Хампстед. Заради лиричните си стихове се причислява към романтизма. Повечето са събрани в сборника „Поеми: Където се прави опит да се опишат някои възгледи за природата и за провинциалните маниери“. Изключение правят нейните религиозни памфлети. В стихотворенията й се говори за влиянията на обстоятелствата върху различните характери, природата и разни християнски теми. Доживява до дълбока старост, като е активна до последно.

Измежду многото изпитания, на които е подложен човешкият ум, това да поддържа общение, реално или въображаемо, със света на духовете: да се намери сам със същество страховито и ужасно, чийто характер и сила са неизвестни, с право е считано за най-тежкото.

Алтернативи: Ралф Уолдо Емерсън („Астрея“), Шекспир (пиеси), Едгар Алън По („Историята на Артър Гордън Пим“), Уилям Уърдсуърт („Лирически балади“), Александър Поуп

Следваща част: Зараждането на модерния роман

Advertisements

2 thoughts on “Осемнадесети век | Тъмните поетеси (част 2)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s