Седемнадесети век | Прекрасният триумвират на остроумието (част 4)

През осемнадесети век преподобния поет Джеймс Стърлинг в стих от посвещението на „Тайни истории, романи и поеми“ на Елайза Хейууд, обявява три от най- влиятелните авторки на своето време за „Прекрасният триумвират на остроумието“. Критиците по- късно ще се шегуват, че би трябвало да се казва „Палавият триумвират“ заради възмутителното и непристойно съдържание на някои от произведенията на следните писателки. Но въпреки, или може би именно благодарение на тази си дързост триумвирата пробива път за пишещите жени, родени във века след техния, като драматурзите Сузана Сантливър (ок.1667/70 – 1723, „Заетото тяло“) или Катарин Тротър (1679 – 1749, „Приключенията на Олиндра“, „Защита на г-н Лок“), която е също и романист и философ.

Без повече отлагане да се запознаем с Афра Бен (1640–1689), първата професионална писателка в Англия. Отраснала в силен дух на католицизъм, според собствените й думи съдбата й била да бъде монахиня. Вместо това става шпионка за Чарлз II в кралския двор в Холандия. Кодовото й име било Астреа, под който псевдоним пише по- късно. Най- известна е с повестта „Орооноко, или кралският роб“ (1688) за заробен африкански принц, която може да е вдъхновена от разказ, който Афра чува по време на пътешествията си. Тя е и драматург, като популярна е пиесата й „Пиратът“. Тя пише и поеми по случай важни събития. Също превежда от френски и латински, признак за образоваността й. Но животът на Афра Бен е изпълнен с много неясни, относно рождението и брака й например. Мистерията вдъхновява биографията й, написана от Вита Саквил- Уест, на която Вирджиния Улф посвещава „Орландо“.

Любовта, както и репутацията, веднъж изгубена, повече не се връща.

Обръщайки поглед в противоположната посока на буканиерите и робите е Деларивиер Манлей (1663/70 – 1724). Нейното най- известно произведение е „Новата Атлантида“ (1709), в което с помощта на средиземноморски остров, обяснява британската политика. После публикува „Приключенията на Ривела“ под формата на автобиография на предполагаемия автор на „Новата Атлантида“, предотвратявайки излизането на истинската й биография от Чарлз Жилдън. Все още има спорове за „Тайната история на кралица Зара и заразините“ (1705), като може би допринася само с предговор. Първата й пиеса е комедията „Изгубеният любовник или ревнивият съпруг“ (1696), но пише и трагедии като „Кралската пакост“ и „Алмина, или арабския обет“. Делия, подобно на съвременничката си Мери Пикс, търси екзотичното, за да обясни по- добре познатото.

Едно от нещата, за които един автор трябва да се погрижи първо, е да се придържа към характера на персонажите, които въвежда.

Но най- плодовит и успешен автор от триумвирата е Елайза Хейууд (1693-1756). Лондончанката вероятно е дъщеря на търговеца на трикотаж Робърт Фоулър. Кариерата й започва като актриса, когато е помолена да пренапише чужда пиеса. Така се ражда  „Любов в излишък, или фаталното запитване“ (1719). Известно време играе в театъра на Хенри Филдинг. Става редактор на The Female Spectator, първото периодично издание, написано от жени за жени. Първоначално пише скандални и еротични „бестселъри“ като маскарадния роман „Фантомина, или любов в лабиринт“ (1724) или сатиричния „Анти-Памела„. Затова я наричат „Великата арбитърка на страст“. От любовна проза по- късно преминава към сантиментална проза, в която става дума главно за брак. От този й период е „Историята на Мис Бетси Необмисляща“ (1751), като има съмнения , че книгата е пародийна. Дали госпожа Елайза се е разкаяла за неприличните си пиеси и романи?

Страстта не би трябвало да бъде ограничавана… би било чиста лудост, както и болна природа, да кажеш, че някой заслужава укор за нещо неизбежно.

Следваща част: Осемнадесети век

Алтернативи: Даниел Дефо („Робинзон Крузо“), Джонатан Суифт („Пътешествията на Гъливер“), Самюел Ричардсън („Памела, или наградената добродетел“), Хенри Филдинг („Том Джоунс“)

Advertisements

One thought on “Седемнадесети век | Прекрасният триумвират на остроумието (част 4)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s