Седемнадесети век | Маркизите (част 3)

През седемнадесети век две набиращи популярност форми на писане са епистоларната и научно- фантастична (прото)литература.

Мари дьо Рабютен-Шантал, маркиза дьо Севинье (1626-1696) е интересна личност. Отгледана е от дядо си, а съпругът й загива в дуел седем години след женитбата им. От брака им й остават само две деца- момче и момиче. След като дъщеря й се омъжва, двете започват да водят кореспонденция, която продължава  близо 30 години. Писмата й, повечето от които адресирани до дъщеря й Франсоаз, били полу-публични. Факт, който не убягва на маркизата. Поради това тя се старае всяко да бъде добре написано и занимателно. Най- увлекателните са тези от спа курорта във Виши. Освен със забавни мисли и детайли, прозата на мадам дьо Севинье е изпъстрено и със сентенции на латински, испански и италиански, който тя владее перфектно. Така тя става писателка без да се излага на неодобрението, до което води пола й в литературата. Риск, който поема близката й приятелка мадам дьо Лафайет.

Колкото повече знам за хората, толкова повече обичам кучетата.

Малко по- смела от тях е Маргарет Кавендиш, херцогиня на Нюкасъл, (1623 — 1673) която публикува под собственото си име във век, в който малцина го правят. Може би отчасти на този факт, съчетан със срамежливост, се дължи репутацията й на ексцентрична, дори налудничава жена. И макар да е сериозен философ, въображението не отстъпва на заден план, а обратното- подхранва мисълта на младата придворна дама. Мнозина я смятат за предшественик на научната фантастика. Например в утопичния романс „Пламтящият свят“ (1666), новоизбрана императрица води говорящи животни и подводници в опит да завладее нашия свят през портал в Северния полюс. Произведението е впоследствие прикрепено към трактата „Наблюдения върху експерименталната философия“. Освен от наука, лейди Маргарет се интересува и от организацията на ежедневието, като пише детайлен мемоар за живота и общественото си положение A True Relation of my Birth, Breeding, and Life (1656), в който засяга въпроси, свързани с финанси, политика и класа. Не крие, че използва модата като начин на изразяване, нито стремежа си към слава. Смята че остроумието е естествено, а учението изкуствено и следователно по- недостъпно за жените, което трябва да се промени. Забележително е, че е защитник на правата на животните, векове преди еко движенията. Има шанса да се омъжи по любов за енциклопедиста и дипломат Уилям Кавендиш, тогава все още маркиз. Той не само че одобрява писането й, но се възхищава и й посвещава от своите сонети. Маркизата също пише така наречените си „Поеми и хрумвания“ (1653), а също и повече от двадесет театрални пиеси.

За удоволствие, наслада, мир и щастие живейте с метод и умереност.

Алтернативи: Блез Паскал („Писма до един провинциал“), Сирано дьо Бержерак („Пътешествие до Луната“), Джовани делла Каса („Галатея или начинът на живот в света“), Томас Хобс („Левиатан“)

Следваща част: Прекрасният триумвират на остроумието

Advertisements

2 thoughts on “Седемнадесети век | Маркизите (част 3)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s